93. КАНИ СЕ СЕЛО ДА БЕГА

Сокол иде, гълъбица води

Кани се село да бега
от турци, от еничари,
кой горе, либе, кой доле.
Стоян Петкани говори:
- Кани се село да бега:
я речи, либе, на ваште,
на едно село да идем!
Време за сговор не трая,
Петканин баща побегна
в големо село Кремена,
Стояну баща побегна
в големо село Борован.
Възкачил се е млад Стоян
на Боровански могили,
сиво си стадо пасеше
и с меден кавал свиреше,
като свиреше, думаше:
- Сечко-месечко, мил братец,
като ми седиш високо,
като ми гледаш по света,
видиш ли село Кремена,
видиш ли либе Петкана?
Ходи ли, както ходеше,
носи ли, както носеше,
пее ли, както пееше,
спомина ли ме в песните?
Месец Стояну говори:
- Аз видя село Кремена
и видя либе Петкана.
Ходи си, както ходеше,
носи си, както носеше,
и пее, както пееше,
ала чернее за тебе,
каквото и ти за нея.

От втория вариант (на Осинин) вмъкнати в първия (на Славейков) стиховете: "от турци, от еничери" и "пее ли, както пееше".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.