90. ИЗРАСЛО Е ДЪРВО, ДЪРВО ДАФИНОВО

Сокол иде, гълъбица води

Израсло е дърво, дърво дафиново,
вършило е върше до ведрото небо,
спущило е клони до черната земя,
на връхчеца цъфти бел, червен трендафил,
на цветеца стои пиле соколово,
поди дърво стои Йорданка девойка.
Тя на пиле дума, дума и говори:
- Кат си, пиле, толкоз много нависоко,
та ми видиш, пиле, много надалеко,
много надалеко, Каравлашка страна,
Каравлашка страна и Богданска земя,
тамо си е, пиле, мойто първо либе,
ти му кажи, пиле, може, какво може,
може, какво може, при мене да дойде,
при мене да дойде, китка да донесе,
китка да донесе, китка босилкова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.