76. КОГА МАМА УМИРАШЕ

Сокол иде, гълъбица води

Кога мама умираше,
тя на мене заръчаше
вечер вино да не пия,
а па заран баш ракия.
Азе сгреших, та се напих,
та се напих вечер вино,
а па заран баш ракия.
Па отидох във яхъри,
та се чудя и се мая
коя коня да си хвана,
дали коня вихрогоня,
или коня звездоброя,
или коня слънцегледа.
Аз си хванах звездоброя,
па го карам в царски друми,
той ме носи във горни край,
във горни край у Йонкини,
у Йонкини на портата.
Аз повиках, кон поцвили:
- Излез, излез, бела Йонке,
та ми хвани добра коня,
разведи го по дворове,
назоби го с бели ориз
и напой го с руйно вино.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.