7. МОМИНЕ ЛЕ, МАРИ ХУБАВА!

Сокол иде, гълъбица води

- Момине ле, мари хубава!
Не ходи примрак на вода,
нам е водата далеко,
вирето ни е длибоко,
дарвето ни е високо,
та ражда листе широко
и прави сянка дибела,
легна щиш, момне ле, заспа щиш,
нема кой да те разбуди.
- Юначе, лудо и младо!
Защток е тебе за мене?
Я имам брате двамина,
та свират кавал сребаран,
единат свири вечар,
лягайте, луди и млади,
утре штим рано да станем,
на невеста штим идем;
другият свири утрину;
станвайте, луди и млади,
гечно е време станало,
ясно е слънце огряло,
на невеста штим да идем.
Станаха, та ми торнаха.
Га за невеста да идат,
урачете ми ораха
и вишничките цветяха;
га със невеста дойдоха,
косачете ми косяха
и вишничките зреяха,
та хи золвите беряха,
невястино хи даваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.