64. СТАНКЕ ЛЕ, ЛЮБЕ ЛЕ МОЕ

Сокол иде, гълъбица води

Станке ле, любе ле мое,
защо не ми си хубава
като първата неделя?
- Любе Стояне, Стояне,
та как да ти съм хубава,
като съм чула, разбрала,
че си, любе ле, ти ходил,
на друго село, на чуждо,
други моми да оглеждаш,
друго любе да залюбиш!
- Станке ле, любе, ле мое,
че не съм, Станке, аз ходил
на друго село, на чуждо,
друго любе да залюбя.
Не слушай, Станке, хората,
хората думат по яди,
по яди, по каскънмаци.
Мене ме, станке, каниха
на царьовите ливади,
с царювите пехливани
да ида бор да се боря.
Като ми на ума дойдеше
за тебе, Станке, за мене,
за наште благи хорати,
та пехливани положих
като на нива снопите;
като ми от ум излезеше,
та пехливани издигах
като ветрушка снопите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.