56. СТАНИ, МОМИЦЕ, ПОГЛЬОДАЙ

Сокол иде, гълъбица води

Стани, момице, погльодай,
скоро ли ми се совнува,
дошло ли ми е времьото,
да ми се вейке разделим?
Стана момица погльода
и назад си се заворна,
та на юнака викаше:
- Поспи, поседи, юначе,
още е на нощ полунощ,
порви са петли не пели,
не пели, не повторили.
Юнак момица не слуша,
рипна самичек, погльода,
че се бе бяло совнало;
дену ми конче седлае,
че ми е слонце огряло
на моминкини дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.