38. МЕЛА Й ДОЙНА РАВНИ ДВОРИ

Сокол иде, гълъбица води

Мела й Дойна равни двори,
Дойне ле, добро ле, малка мома,
със китчица ран босилек.
Измела я, отнела я,
измела я таток долу
в долна махла коюмджийска.
Че изляли на кръстче и,
на кръстче и ясно слънце,
на лакте и ясни звезди.
Че си отиде таток горе,
таток горе във дома си,
натъкми се, премени се,
че отиде таток долу,
таток долу при момите
при момите и момците.
Сбутаха се редом моми,
редом моми, редом момци:
- Бре каква е таз гидия,
на кръстче и ясен месец,
на гърди и ясно слънце,
на лакте и ясни звезди.
Блазя, преблазя на таз майка,
дет хранила това чедо,
дваж по блазя, който я любе,
триж по блазя, който я вземе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.