29. ПРОТЕКЛА Е ВОДА

Сокол иде, гълъбица води

Протекла е вода
кална каменита,
равна със брегове.
Брегове обара,
мостове залива.
Мома на мост стои,
га винари гледа,
на винари казва:
- Винари, возете
и се повърнете
и мен превозете,
и по мене либе,
а брата недейте,
че ми брат неверен.
Че кога си беха
Размирни години,
братец ме остави
на друма-раздрума,
на път, на кръстопът.
С търне ме затърни,
с камъни зазида,
жито да му жъна,
просо да му варда.
Либе по път мина
и ме не замина,
с търне ме отърни,
с камъни отзида
и си ме премени
у негови дрехи,
и си ме преведе
през гъсти ордии,
през чести чадъри.
Псета излаяли,
турци излезнаха.
Един турчин казва:
- Да е чобан мома,
коня би си дало,
мома да си взема.
Втори турчин казва:
- Да е чобан мома,
чифт пищове давам,
мома да си взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.