27. ИВАН МАРИЙКИ ДУМАШЕ

Сокол иде, гълъбица води

Иван Марийки думаше:
- Помниш ли, либе, знаеш ли,
когато бяхме мънинки,
двама говеда пасяхме,
пасяхме и се любехме
и се на Бога молехме,
ний двама да се вземеме;
да стане някак и някак
ний двамата да се не вземем,
къде ще денем тоя грях?
В бохчичка да го сложиме,
в морето да го хвърлиме,
морето ще се пресушим,
рибата ще си изморим,
по-голям грях ще наберем;
в тревата да го хвърлиме,
тревата ще си изсушим,
добитък ще си изморим,
по-голям грях ще наберем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.