Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

242. ЙОВАНЧО МАРИЙКИ ДУМАШЕ

Сокол иде, гълъбица води

Йованчо Марийки думаше:
- Либе Марийке, Марийке!
Що не си, либе, хубава
като първата година,
първата и повторната.
Марийка каже Йованчу:
- Либе Йованчо, Йованчо!
Как да съм, либе, хубава
като първата година,
първата и повторната?
Девет годин сме женени,
девет съм деца добила,
не можах, либе, да втасам,
заран овчаре да изпращам,
овчаре и говедаре,
а вечер да ги посрящам.
Йованчо дума Марийки:
- Либе Марийко, Марийко!
Я дай ми прошка, Марийко,
либе хубаво да диря,
на измет да ти помогне.
А Марийка му думаше:
- Либе Йованчо, Йованчо!
От мене, либе, да е просто,
ала от Бога проклето.
Па влязла в мала градинка,
викнала, та заплакала:
- Цветице, мило какино!
Коя те кака садила,
коя ли ще да те бере?
Свекърва хитра, разумна,
тя на Марийка думаше:
- Синко марийке, Марийке!
Не плачи, синко, не жали,
най ми се оми, оплети,
наред редици нареди
от ляво рамо до десно,
облечи дрехи венчални,
тури си жълти жълтици,
па вляз във мала градинка,
набери цвете сякакво,
накити китка шарена,
па я на глава затикни.
Налей си палур с ракия,
та кога доде сватбата,
сватове да си посрещнеш.
И Марийка я послуша,
та се оплела, омила,
наред редици нареди
от ляво рамо до десно,
облече дрехи венчални,
турила жълти жълтици,
влязла е в малка градинка,
набрала цвете сякакво,
накити китка шарена,
та я на глава затикна,
наляла палур с ракия.
Ето че иде сватбата
и Марийка си излязла,
сватбата да си посрещне;
наред сватове срещаше,
я сватове се питаха:
- Коя е тая невяста?
Дали е Йованчу сестрица,
или е мила снашица,
като слънцето светеше,
като месецът грееше?
А свекърва им думаше:
- Нито е Йовану сестрица,
нито е мила снашица,
най е Йованчу първото либе,
първото либе Марийка.
Като зачула Тодорка,
Та си на сватове думаше:
- Кметове, стари сватове!
Я ме назади върнете,
Йован си имал невяста
и по-хубава от мене,
и по-гиздава от мене.
Сватове си я земале,
та я назаде върнале.

 


СбНУ 14, с. 43.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956
.