201. СЕДИ МОМА У ГРАДИНА

Сокол иде, гълъбица води

Седи мома у градина,
та си шие свилен ръкав,
па заусна, та задрема,
па задрема и сън гледа -
припадна ми тевна мъгла,
из мъглата два гълъба,
дури летат, пера ронат.
Па се сепна, събуди се,
па на майка казуваше:
- Мале, мале, стара мале,
ка закуснах, та задремах,
ка закуснах и сън гледах -
припаднала тевна мъгла,
из мъглата два гълъба,
дури летат, пера ронат.
А майка й казуваше:
- Леле черко, Ангелино,
нали питаш, че ти кажем -
та щото е тевна мъгла,
а това е тежка сватба;
та щото са два гълъба,
а това са два девера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.