200. СНОЩИ НА ВОДА ОТИДОХ

Сокол иде, гълъбица води

Снощи на вода отидох,
какво си момче заварих!
Момче си конче напува,
преблечено, пременено
се със бели димиджии,
с цариграшка антерия,
черкез калпак на глава му,
с желти ботушки обуто.
Гледах го, мамо, гледах го,
не рачи да ме погледне;
думах му, мамо, думах му,
не рачи да ми продума;
Нам как сторих, нам що сторих -
изливах котли, наливах,
че ми котлите дръннаха,
че му кончето подплаших
и му ботушки запръсках.
Тогаз ми, мамо, продума:
- Момиче, клето дяволче,
не се със мене закачай!
Аз съм си сетно сираче,
на всяка врата ратайче
и у баща ти ратувах
година и половина -
не ми хачеца додаде.
Речи, момиче, баща си
я хачеца ми да даде,
я тебе мене да даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.