198. ГЮЛ ДЕВОЙКА ПОДИ ГЮЛ ЗАСПАЛА

Сокол иде, гълъбица води

Гюл девойка поди гюл заспала,
гюл се рони, по девойка пада,
по девойка пада и девойка буди,
а она му потихом говори:
- Бре стой, гюле, не рони се зелен,
бре стой, гюле, не падай по мене.
Да я имам до два, до три яда -
млад ме сака, стар ме преотима.
Да я да знам, дека стар че ме узме,
че отидем у стари градини,
че наберем китки пелинови,
че натърлим мое бело лице,
па ке се сведе старо да целива,
оно да му на пелин мирише.
Да я да знам, дека младо че ме узме,
че отидем у нови градини,
че набарам китки босилкови,
че натърлим мое бело лице,
па ка се сведе младо да целива,
оно да му на босилек мирише.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.