195. МАМА НИКОЛУ ДУМАШЕ

Сокол иде, гълъбица води

Мама Николу думаше:
- Сине Николе, Николе,
вечер ти, мама, постилям,
заран постилка раздигвам
и на постилка намирам
всякакво цвете ронено
и огледало строшено.
Вечер ти коня подкован,
заран ти коня разкован,
къде ли ходиш и скиташ
по тия тъмни тъмници?
Никола майци думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
нали ме питаш, ще кажа -
ходил съм, мамо, скитал съм,
откъде слънце изгрева
и ясен месец захожда,
та си съм любе залюбил.
- Сине Николе, Николе,
като е толкоз далечно,
дали е, мама, хубава,
хубава и ранобудница?
Никола майци продума:
- Хубава е, мамо, хубава,
хубава и ранобудница -
кога ми рано подрани
със бели менци за вода,
слънцето грози от нея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.