192. МОМИЧЕ, ГОЛЕМ ДЯВОЛЕ

Сокол иде, гълъбица води

- Момиче, голем дяволе,
не минувай ми през двори,
не дрънкай бели бакъре,
не ми задавай ядове,
ядове, пусти кахъре,
малко ли ми са моите,
какво да чина твоите?
- Либе ле, първо, либе ле,
това ли да те науча -
сбирай ги, лудо, собирай,
туряй ги в свилни джебове;
на личен ден, на Герергьовден
вземи си дзевгар волове,
изори бащин дворове,
посей си, либе, ядове,
ядове, бели кахъри,
посей моите, твоите -
ако поникне любика,
ние ке да се любиме;
ако поникне коприва,
ние ке се разделиме;
ако ли никне босильок,
ние ке да се земиме.
Не ми поникна любика,
не ми поникна коприва,
но ми поникна босильок,
та двама си се земаха,
оти са лика прилика
като два страка иглика.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.