18. ОТ ОБЕД СЕ МОМА РАЗПЛАКАЛА

Сокол иде, гълъбица води

От обед се мома разплакала,
да би защо, да би за ни защо,
че помина едно лудо-младо,
та й взело венец от главата,
занело го доле под селото,
под селото у росно ливаде,
хвърлило го на друм на раздруме,
на раздруме, на път на разпъте.
А мома се гласом провикнала:
- Леле варай, мои девет братя!
Дека да сте, сега тука да сте,
да хванете това лудо-младо.
Ни го бийте, нито го губете,
на го вързан тука докарайте,
да го вържа с моя руса коса,
да го бия с мои бели ръце,
с бели ръце по белото лице,
да го стрелям с мои тънки пръсти,
да го горя с мои църни очи,
с църни очи, с червени образи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.