176. ДРАГАНА ДАРИ СНОВЕШЕ

Сокол иде, гълъбица води

Драгана дари сновеше,
славей на коли стоеше
и на Драгана думаше:
- Я хайде, моме Драгано,
ний двама да се вземеме
да пеем, да се надпяваме.
- Не ща, не ща, славейо,
че далеко зима зимуваш
и далеко лето летуваш,
лете по горите фъркаш,
зиме по дупки завираш.
Славей Драгани отговаря:
- Земи ма, любе Драгано,
ние ще да зимуваме
на твойта къща бащина,
лете ще да летуваме
на твойте ниви бащини,
ти ще да жънеш и пееш
а аз ще да ти пригласям.

Съкратено с последните 22 стиха. Друго настроение, друга идея. Нещо болезнено има във втората част на песента:
"Ако ме, Драгано, надпееш,
харизвам да ми отрежеш
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата;
ако ли аз тебе надпея,
харизваш ли си косата,
азика да я оскубя
и гнездо да си извия?
Почнали да се надпяват.
Пели са три дни и три нощи,
Драгана славей надпяла.
Славей Драгани продума:
- Стига, Драгано, да пеем,
ази видех, че си едничка,
едничка на света песнопойка;
сам' ти се моля, Драганке,
недей ми крачка отрезва,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата;
ази ще хвръкна, Драганке,
по света всичко да казвам,
че ти си песнопойката."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.