164. ОВЦЕ ПАСЕ НАНКО ЧОБАН

Сокол иде, гълъбица води

Овце пасе Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал,
овце пасе, кавал свири.
Поблеяла бяла Ройна,
бяла Ройна, вакла овца.
Отговаря Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал:
- Леле варьо, бяла Ройно,
бяла Ройно, вакла овцо,
защо блееш, надол гледаш,
жадна ли си, гладна ли си?
Отговаря бяла Ройна:
- Ни съм жадна, ни съм гладна.
Като гледам татък долу,
Дето женат малки моми,
малки моми, млади булки,
дето жънат жълто просо
и си влекат шити поли,
че съм гладна за стърнище,
за стърнище, просенище.
- Леле варьо, вакла овцо,
нека берат жълто просо,
ний ще берем стърнището,
стърнището с просенище.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.