161. СЕДНАЛА Е МАЛКА МОМА

Сокол иде, гълъбица води

Седнала е малка мома
под стрешинка бащина си,
да си шие свилен ръкав -
гергефа й костен гергеф,
иглата й позлатена,
конеца и ибришимен.
Долу шие, горе гледа.
Не изгледа нищо нигде,
най изгледа Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал,
как си мами сиво стадо
и го мами татък долу,
татък долу по чешмите,
по чешмите, по новите,
дето белят малки моми,
малки моми тънки дари.
Че станала малка мома,
че си влезла във градинка,
във градинка бащина си,
набрала е росно цвете,
накичила смесни китки,
вземала е бели котли,
че отиде долу в пътя,
де ще мине Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал.
Че си дава малка мома
на овчица по китчица.
Отговаря Нанко чобан:
- Овца китка не си носи,
най я носи Нанко чобан.
Отговаря малка мома:
- Ако би ми носил китка,
китка цвете, Нанко чобан,
би дохождал всяка вечер,
всяка вечер на чешмата,
по късничко на седянка.
Отговаря Нанко чобан:
- Ако би ми Нанко чобан
рано идвал на чешмата,
по късничко на седянка,
не би редил сиво стадо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.