136. ЗВЪННАЛО МИ ЯСНО ЗВЪНЧЕ

Сокол иде, гълъбица води

Звъннало ми ясно звънче.
Не ми било ясно звънче,
най ми било Нанко чобан,
Нанко чобан с девет стада,
че ги води от планина,
че ги води нанадолу,
нанадолу, на поище,
на поище на кладенче,
там завари малка мома,
малка мома с бели котли,
бели котли с крива злата,
с крива злата кобилица,
че си пита Нанко чобан:
- Пие ли се тази вода?
- Защо питаш, та не пиеш?
Че си пита Нанко чобан:
- Земат ли са бели котли,
бели котли с крива злата,
с крива злата кобиличка?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не вземаш?
Че си пита Нанко чобан:
- Взема ли са тази китка?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не вземаш?
Че си пита Нанко чобан:
- Люби ли се малка мома?
- Защо питаш, та не любиш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.