132. АЙ МОРИ МИТО

Сокол иде, гълъбица води

- Ай мори Мито,
Мито, Митанке,
моя си върла,
върла душманке,
я ставай, Мито, я ставай,
да ми вратата отвориш.
- Не мога, либе,
либе, да стана,
стара е майка,
майка до мене,
дълга ми коса под нея.
- Ай мори Мито,
Мито, Митанке,
режи я, либе,
либе, хвърли я,
та ми вратата отвори,
ай мори Мито, Митанке.
- Не мога, либе,
либе, да стана,
стара е майка,
майка до мене
дълъг ми фистан под нея.
- Ай мори Мито,
Мито, Митанке,
режи го, либе,
либе, хвърли го,
та ми вратата отвори,
ай мори Мито, Митанке.
- Не мога, либе,
либе, да стана,
стара е майка,
майка до мене,
ръката ми е под нея.
- Ай мори Мито,
Мито, Митанке,
моя си върла,
върла душманке,
защо ми, Мито, не каза,
да си не губя нощите?

Песента е изпята в диалог, който в началото е нарушен - изпусната е (при изпълнението или записването) една реплика на момъка, поради което се получава неяснота. Тука е махната съответната реплика на момата:
"- Не мога, либе,
либе, да стана,
цял ден съм лозе,
лозе копала,
цял ден два реда копала" (7, 8, 9, 10, 11 стихове).
Махнат е излишният рефрен: "Ай, мори Мито, Митанке" - тъй като го няма в началото на песента и се получава нестройност (18, 30, 42 стихове).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.