124. РАНО РАНИ МАРГИТА ДЕВОЙКА

Сокол иде, гълъбица води

Рано рани Маргита девойка,
рано рани на ден, на Яневден,
рано рани рано да отиде
у полето, у росно ливаде
да набере цвете миризливо,
да увие яневската китка.
Съгледа я овчар с крива гега,
па Маргити тихом говори:
- Постой, постой, Маргито девойке,
доде дойда със кривата гега,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потихом говори:
- Ей, овчарю, шупливо сирене!
Да бих язе таквие гледала,
язе бих ги пълен обор набрала.
Е че иде орач с криво рало,
па Маргити потихом говори:
- Постой, постой, Маргито девойке,
да си взема моя шарен остен
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потихом говори:
- Ей орачко, ей кални навуща,
ей, орачко, ей кални рамена.
Е, че иде Илия терзия,
па Маргити потихом говори:
- Постой, постой, Маргито девойке,
да си взема моя сребрен аршин
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потихом говори:
- Ей, Илийо, Илийо терзийо!
Ей, Илийо, ей, пълна кесийо,
ти си харен, ти си ми прилика,
ти си харен, ти си цвеке мило,
цвеке мило, цвеке миризливо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.