118. СЕВДИМКО, РАДО ХУБАВА

Сокол иде, гълъбица води

Севдимко, Радо хубава,
видиш ле, Севдим, планина?
Каква е мъгла паднала,
ту се дига, ту припада;
така е мене за тебе -
един ден да те не видя,
мене се чини неделя;
неделя дя те не видя,
мене се чини месец е;
а месец да те не видя,
мене се чини година;
година да те не видя,
мене се чини три годин.
Севдимка му се подсмея:
- Е ти лудо, е ти младо,
неделя да те не видя,
мене се чини един ден,
а месец да те не видя,
мене се чини неделя;
година да те не видя,
мене се чини месец е;
три годин да те не видя,
мене се чини година.

14-ти и 15-ти стихове:
"Три годин да те не видя,
мене се чини пет годин",
както и последните 11 стиха махнати като излишни:
"Пет годин да те не видя,
мене се чини три годин.
Лудо се е разсърдило,
па си ойде довечера,
довечера, повечера,
кога Севдимка заспала,
та си открадна Севдимка;
отнесе я до негови,
до негови равни двори,
па я тури на мек дюшек
и я покри с басма юрган."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.