117. СТАНО ЛЕ, ГОЛЯМ ДЯВОЛЕ

Сокол иде, гълъбица води

- Стано ле, голям дяволе,
не ситни ситно пред мене,
не дизай мъгли прахове,
не ми задавай ядове,
че мало ли са моите,
къде че денем твоите?
- ао лудо, ао лудо-младо,
вържи ги у кърпа свилена,
турни ги у свилни джебове,
па ка буде у пролет,
изкарай мали волове,
разори равни дворове,
посей си мойе ядове,
па пази какво че никне.
Кат ни никне седево,
че имаш севда зе мене;
ка ти никне босилек,
босо че одиш по мене;
ка ти никне калофер,
кално че одиш по мене;
ка ти никне пиперо,
че пипаш стене за мене,
че рипаш плотишта за мене;
ка ти никне чубрика,
че чубриш уши за мене;
ка ти никне борика,
ти че се бориш със мене;
ка ти никне лободо,
ела тъгай по мене слободно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.