115. СТАНКО ЛЕ, МИХАЛЧИНА МАРИ

Сокол иде, гълъбица води

- Станко ле, Михалчина мари,
Михалювото момиче,
изткахте ли си платното,
тенкото, ръченикото?
- Байно ле, бати Иване,
не мога него изткая -
майка е стара, не може,
пък аз съм малка, глупава,
не мога в разбой да вляза,
не мога платно да ткая.
- Станко ле, Михалчина,
лесно се гледат момчета,
мъчно се ткае платното,
тенкото, ръченикото!
- Байно ле, бате Иване,
пойди на дърва, донеси,
да си платното свариме.
- Станке ле, Михалчина,
Михалювото момиче,
колата ни е строшена,
колата среде ряката,
не мога да я направя.
- Байно ле, бате Иване,
лесно се любят момите,
мъчно се прави колата,
колата среде реката.

Изхвърлени стиховете: "Платното бабукерното" (4 и 15 стихове), "Денгиля и пармака" (24 и 30 стихове).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.