114. НИКОЛА РАДИ ДУМАШЕ

Сокол иде, гълъбица води

Никола Ради думаше:
- Радо льо, китко сминова,
сминова, калафирова,
на калафиря цветеца!
Земни ма, Радо, земни ма,
земни ма да се оженим,
че ми хубостта премина,
хубостта, Радо, младостта,
и твойта, Радо, и мойта.
Откак та тебе залибих,
ази си ума изгубих!
Забравих, Радо, денето,
денето и делниците,
кога е делник-понеделник,
кога е света неделя.
Отзаран рано подраних,
то било света неделя,
пък аз го имам понеделник.
Аз станах рано в неделя,
руси биволи нахраних,
нахраних и отимарих,
че свързах сяно зелено,
отидох, Радо, да ора -
нашта съм нива заминал,
та съм на вашта отишъл.
Изкарах брезна и втора,
третята до половината.
Кога нагоре погледнах,
баща ти иде отгоре,
баща ти носи ножове;
батю ти иде отдоле,
батю ти носи пищове -
меня щат, Радо, да убият.
Ази се чудя и мая -
да бягам - не ще побягна,
да викам - не ще довикам,
да седя - не ще доседя.
На батя ти се домолих,
пък на баща ти не можах,
че търтих, Радо, да бягам -
нашта съм порта заминал,
че съм на вашта отишъл!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.