113. ДЕТО СЕ ДУНАВ ПОВИВА

Сокол иде, гълъбица води

Дето се Дунав повива,
дето се пяна събира,
там са израсли два бора.
Борчо и Боринка двамата,
Борчо Боринка думаше:
- Боринке, любе Боринке,
расти, Боринке, да растем,
вършето да си изплетем,
ний двамата ще се вземеме.
Боринка дума на Борча:
- Борчо льо, либне Борчо льо,
расти Борчо льо, порасти,
твоята майка рождена,
студена вода донася,
че ти корена полива,
всяка сутрин дохожда
и ти вършето разправя;
мойта е майка мащеха -
всяка сутрин дохожда
с черно менче на ръка,
вряла вода донася
и ми корена поливау
че ми вършето прекърша,
ний няма да се вземеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.