111. ДУНАВЕ, БЕЛИ ДУНАВЕ

Сокол иде, гълъбица води

- Дунаве, бели Дунаве,
кайно ми течеш, бел Дунав,
отгоре, Дунав, надолу,
та нийде ли ми не видя
моето порво любово?
- Видех го, видех, Радице,
във понеделник вутрина,
га беха петли триж пели,
триж пели и повторили,
три гимийки заминаха,
порвата Стоен караше
и меден кавал свиреше,
с кавалът дума думаше:
"Радице, порво любово,
скоро ли ма щеш забори,
забори, Радо, приболе?"
"Забори та ща, Стоене,
га бели Дунав пресохне,
та на барушки остане,
дребни го пилци изпиот,
черна го лоза посадьот,
от лоза вино да стане,
от вино бела ракия,
да пия, да се опия,
тогав си ща та забори".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.