104. РАДО ЛЮ, МОЯ ДОЩЕРЮ

Сокол иде, гълъбица води

- Радо лю, моя дощерю,
стани се, Радо, разбуди,
та ми послушай пилчкове,
какво ми жално отпяват!
- Мале ле, стара, мале ле,
мене не се е слушало
пилещи ясни гласове,
нито ме водят, мале ле,
пилещи кипри драгости;
мене е сорце строшено,
строшено и загубено -
бело ми лице забляде,
тьонка ми снага завяхна,
завяхна и засохнала.
- Радице, моя дощерю,
защок ми думаш, Радице,
такива думи притъжни?
- Думам ти, думам, мале ле,
думам ти и ще да стане,
ага ми, майчо, разворна,
порвите ми момаре,
момаре, порви късмети;
то стана, майчо, себапат,
да ти се Рада поворне,
та я ни водят, мале ле,
пилещи ясни гласове,
да слуша ага отпяват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.