10. МАЛКА МОМА КОНЯ ВОДИ

Сокол иде, гълъбица води

Малка мома коня води,
коня води на бел Дунав,
на бел Дунав да го пои.
Коня и вода не пие,
плахом гледа отвъд Дунав,
отвъд Дунав три овчаря,
три овчаря овце пасат.
Първи овчар кавал свири,
втори овчар стадо брои,
трети овчар той пък малък.
Първи овчар се загледа,
загледа се в малка мома,
изтърва си меден кавал,
изтърва го сред бел Дунав.
Втори овчар се загледа,
загледа се в малка мома,
избърка си сиво стадо.
Трети овчар пък той малък,
той не знае що да рече,
ами рече на момата:
- Мари моме, малка моме,
дай ми моме, тази китка,
тази китка, таз минувка,
да я нося два дни, три дни,
два дни, три дни до неделя,
да се ясно аз провикна:
"Чуйте, мало и големо,
как е сладка тази китка,
като агне на Гергьовден,
като пиле на Петровден!"
Ой, наздраве, малка моме,
и на тебе, момин тейно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.