735. ТРЕНКА МОМА НА ЖЕТВА

Том 1: Песни

- Тренко, мренко, мреня риба!
Тренка макя тънко плете,
тънко плете и я учи:
- Леле, щерко, Тренко, мренко,
Тренко, мренко, мреня риба!
Кога ойдеш па тлаката,
на тлаката субашиина,
не фатай се де е, да е,
не фатай се на постата,
ни се фатай па средата,
нел се фати опашката,
опашката, у децата;
па се често не изправяй,
у турчина не поглеждай,
с каурина не сбореваи;
турчин има врабски очи,
погледначе, намигначе;
а каурин, клето сърдце,
погледначе, воздихначе!
Не слуша а Тренка, мренка,
Тренка, мренка, мреня риба,
та си ойде на тлаката,
на тлаката субашиина;
не хвана се де е, да е,
ни се хвана на средата,
ни се хвана опашката,
опашката, у децата;
нел се хвана на поетата,
та се често изправяла,
у турчина погледвала,
с каурина сборевала.
Кога било на ручоко,
на си моми, бългур чорба,
боме, Тренке кол баница;
кога било на южина,
на си моми, ориз чорба,
боме, Тренке вакло агне;
кога било на вечера,
на си моми, бългур чорба,
боме Тренке кокошчица.
Кога било на плащанье,
на си моми, сос брой пари,
боме, Тренке сос кемеро.
Кога било на поодух,
си си моми изойдое,
боме Тренка не пущия,
не пущия, оставия,
затворили мома Тренка,
венчали я за каурче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.