67. ФРЕНКЯ КАДЪНА ПОКРЪЩАВА СЕ
И СЕ ВЕНЧАВА СО БЪЛГАРИНА ИВАНЧА

Том 1: Песни

Иванчо дума на Френкя:
- Френке ле, бяла кадъно,
ти да кажеш на баща си,
да ми хачеца заплати,
хачеца от девет годин,
от девет, десет години.
Френя на Иванчо думаше:
- Баба ти хака не дава,
баба ше да те потурчи,
мене на тебе ше даде.
Иванчо Френки думаше:
- Френке ле, бяла кадъно!
Аз си вярата не давам,
моята й вяра българска,
моята й вяра безцяна;
ката ден празник имаме,
ката ден, ката неделя,
Велийден цяла неделя.
Вашта е вяра (...)
не знайте делник ни празник,
сал един байрам имате
и него с топови избивате;
за какво ше ми се поревне?
Стани ми бяла българка,
азе тебе да взема!
Френкя на Иванчо думаше:
- Баба ше да ни убие,
баба ше да ни погуби!
Иванчо Френки думаше:
- Не бой се, Френке, не бой се,
аз ше да те заведа на мойта земя.
Френкя на Иванчо думаше:
- Я стани, Иванчо, я стани,
впрегни си конче хранено,
уж по разход да идем!
Иванчо стана, отиде,
впрегна си конче хранено
и с Френкя по разход отидоха,
тий си по разход не отишли,
нъй у българско отишли;
Френкя българка станала
и с Иванчо се венчели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.