523. МАЙЧИНА КЛЕТВА

Том 1: Песни

Люто майка сина прокълнала:
- Хай ти, синко, мили синко!
Зашчо много ми си преведило,
да би ошол на гора за дърва,
да би се сторил дива дихания,
да би се сторил сурана елена,
зиме да зимвиш в една осойница,
къде мързнат древя и каменя;
лете да летвиш в една присойница,
къде немат ни трева ни шума;
къде немат ни вода да пиеш,
белий джигер църн да ти се сгорит,
а църнийот бел да ти се стбрит!
Како майка сина го прокълна,
така клетва нему му се фати;
ми отиде во гора на дърва,
ми се стори сурана елена;
зиме зймвит в една осойница,
къде мързнат древя и каменя;
лете летвит в една присоиница,
шчо ми немат ни трева ни шума,
шчо ми немат ни вода да пиет!
Шчо ми стоя дена три години.
Ми отиде неговата майка,
ми отиде на гора за дърва,
ми я виде оной сурий елен,
си я позна оту йе майка му: -
со рогои дърва йе набрало,
с предни нодзе дърва йе везало!
Тогай велит оной сурий елен:
- Хай ти, майко, моя мила майко!
Хай ти, майко, дали ме познаваш?
Ке си слезам зелени ливаге,
да опасам, майко, трева детелина;
дане кажвиш, майко, оти си ме нашла,
да не дойдът, майко, младине ловджии,
мене, майко, да ме утепает!
Си отиде, (на душа йе нейзе!)
ми отиде, каза на млади ловджии:
- Шчо ми слезе еден сурий елен,
сурий елен в зелени ливаге;
да одите да го пречекате,
него вие да го утепате!
Ми зедае пушки нарамена,
отидое елен пречекае.
Първо хвърли и ми го погоди,
го погоди во десната нога,
той му беше по-старийот братец!
Та му велит сурана елена:
- Хай ти брате, мили мои брате!
Дали мене ти не ме познаваш?
Яз не можам веке да си живам;
туку обиди, мене загуби ме!
Почекай ме, нешчо да ти речя,
да ти реча до два сбора:
ти да пойдиш во рамни дворои,
да разделиш ти месото мойе;
ти од него, брате, да не ядиш;
тук да вземеш мойе църно сърце,
да г' изпечиш, майке да го дадеш;
да ми ядит, да н' ке се наядит!
Шчо зедос три бракя рогени,
шчо зедое сурана елена.
Делба ми делит и солдзи ми ронит,
солдзи ронит по-старийот братец!
Шчо ми зеде неговата майка,
шчо ми зеде еленската глава;
ми я зеде, на огън я печит!
Тога велит по-старниот братец:
- Ай ти, майко, моя мила майко!
Не пържи я еленската глава,
туку на ти негоово сърце,
от сърцево шчо ти го изпекоф!
Шчо ми зеде от негоото сърце,
шчо ми късна, и душа ми даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.