39. БОЯНА ПОКАЛУГЕРЕНА

Том 1: Песни

Бойно, бела Бойно!
Бояна майка плетеше,
ем си я люто канеше:
- Бояно, керко най-мала,
опустела ти косата,
окапала ги лесата!
Та що е това от тебе?
Що ми се е додеяло,
ката сабота миенье,
спрема неделя плетенье!
Бояна жалба паднало.
Земала кърпа у ръце,
та бегала у калугерки.
Отдалек иде и вика:
- Калугерички, майчички!
Има ли празна одая,
празна одая да седам
и църна кърпа да носам?
Има ли росен да берам?
Калугерки й говорат:
- Бояно, бела Бояно!
имаме празна одая,
празна одая да седеш
и църна кърпа да носеш;
имаме росен да береш,
ама си много убава,
от сите сестри най-мала,
ке ни прелажеш гячиня.
Ако кеш каил паднати,
да ти грубаме лицето,
да т'изсечеме косата!
Бояна каил паднала.
Кога й коси сечеа,
и викаше и не толку;
кога й лице грубеа,
до небеси се чуеше,
от Боянини жалове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.