1179. ЦВЕТА МОМА И ПЕТРЕ ВАЙРАДИН

Том 1: Песни

Село се сватба чинеше,
делия ми се женеше,
сите девойки ойдоа,
Цвета я майка не пушчат.
Цвета си майка не почу,
тук си отиде на сватба;
от врата влезе, запея,
на хоро ми се фатила:
"Койе й она старо най-горе
со големине мустаки,
шчо пиет вино цървено,
мустаки му се квасеет?"
За пакос Петре дочуло,
Петре Вайрадин говорит:
- Полека, Цвето, полека,
аль не ке дойдеш на Локув,
со локувските девойки,
бела пченица да жниеш?
Ке ми те вардам, извардам,
киските ке ти пресечам,
киските со си гайтани;
тебе яз ке те пограбам,
ке ми те носам планина,
до три години не одам,
на три години ке дойдам
со мъжки деца на ръце!
Вак йе се Петре похвали.
Как йе се Петре похвали,
така йе Цвете напрай;
Цвета той си я пограби,
планина си я занесе;
како се клетва преколна,
до три години не дойде,
на три години фтасало
со мъжко дете на ръце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.