135. ЦАР МУРАД И МАРА

Сенки из невиделица

Цар Мурат Мари думаше:
- Маро ле, бяла българко!
Айде са, Маро, изречи,
стига си оди българка,
изречи, та са потурчи
за мене бяла кадъна,
цар Муратюва ханъма.
Маро ле, ша ти харижа
ют Цариграда полвинта,
Едрине с узун чаршия,
със Султан Селим джамия;
и ша ти, Маро, харижа
Влашкото темел да държиш,
и още харач да сбираш.
Мара на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
аз имам брата владика,
и имам други патрика.
Да ида да ги попитам,
каквото рекат, ша бъде.
Че стана Мара, Маро ле,
че въз батя си отиде,
че на батя си думаше:
- Не знаеш, бате, не знаеш,
не мога да ида за вода:
кога как мина-замина,
цар Мурат дума от пенджур:
"Маро ле, бяла българко,
стига си ходи българка,
айде са, Маро, изречи,
изречи, та са потурчи
за мене бяла кадъна,
цар Муратюва ханъма.
Маро ле, ша ти харижа
ют Цариграда полвинта,
и ша ти, Маро, харижа,
Едрине с узун чаршия,
със Султан Селим джамия;
Влашкото темел да държиш,
и още харач да сбираш.
Банко на Мара думаше:
- Маро ле, мила сестрице!
Като ти рече цар Мурат,
пък ти на царя да кажеш:
"Лесно са, царю, изричам,
пък са по-лесно потурчвам,
ако ми, царю, харижеш
ют Цариграда полвинта
с потурчената черкова,
черкова света София;
и да ми, царю, харижеш
царството и везирството
в твоята, царю, столнина;
и да ми, царю, харижеш
пръстена мюхурлията."
Че стана Мара, Маро ле,
че дръпна стовни на ръце,
че си за вода отиде.
Цар Мурат дума от пенджур:
- Маро ле, бяла българко,
стига си ходи българка!
Айде са, Маро, изречи,
изречи, та са потурчи.
Мара на царя думаше:
- Лесно са, царю, изричам,
пък са по-лесно потурчвам,
ако ми, царю, харижеш
царството и везирството,
пръстена мюхурлията,
на Цариграда полвинта
с потурчената черкова.
Цар Мурат Мари думаше:
- Езикят му да изсъхне,
който та, Маро, научи
царството да ми поискаш,
царството и везирството:
царството ми е бащинка,
а пък везирство - дедина;
аз си главата залагам,
света София на давам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.