46. МАЛКА МОМА

Самодиви

Яхна лудо врана коня,
та отиде в пуста гора.
Мина гора, мина друга,
наста гора ясенова,
ясенова, лилякова.
У ясен ми пиле пее,
като пее дори дума.
Запре коня лудо младо
да послуша сиво пиле.
Постояло, послушало.
Ден се мина, нощ настана,
лудо младо стои слуша,
на калпак му слана падна
и под него кон продума:
- Чорбаджио, аджамио,
стига стоя, стига слуша!
Мои нозе дърво ли са,
мои очи звезди ли са,
мое сърце камък ли е?
Я извади ситна мрежа,
та замрежи гъста гора,
та улови сиво пиле.
Бръкна лудо у пазуха,
та извади тънка мрежа,
та замрежи гъста гора,
та улови сиво пиле -
не е било сиво пиле,
но е било малка мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.