236. ГРЕШЕН ХАЙДУТИН - 1

Български народни песни от Македония

Стояне, море Стояне!
Пиле пое честа гора,
честа гора Богданова;
кой го чуе от роднини
он ке леже по година
и она е половина,
дочул го е сирак Стоян,
сирак Стоян ябанджия,
та е лежал малу-ногу,
малу-ногу три години.
Коски му се разниза'а,
сека сама по постеля.
Майка му ги вещо сбира,
ем ги сбира ем го пита:
- Сину ле, сину Стояне,
кажувай, сину, гре'ове!
- Да ли сам, мале, гре'овен -
гре'овен, мале, та ногу!
Знаеш ли, мале, помнеш ли,
кога бе'ме луди млади,
луди млади аджамии?
Кой ке ми се юнак найде,
да разкопа до два гроба,
до два гроба пресни гроба.
В' единьо беше девойка,
в' другио беше невеста.
Девойката, мила мале,
и юбава и не яку;
невестата, мила мале,
сънцето е надгреяла,
месецо е надминала,
триста звезди здравувая,
между нейни двете веги.
Три пати сам уста ставял,
три са капки кръв капнале,
от моята кипра уста,
на нейното бело лице.
Па стана'ме от тамока,
па ойдо'ме у планина,
па срещна'ме едно момче,
едно момче сос невеста.
Кренали са да ми идат,
да ми идат добро госье,
у нейната мила рода,
у нейния стари татко.
Проговаря войводата:
"Ой бре леле, бре другари,
кой ке ми се юнак найде
това момче да си фане,
невестата да му земе?"
Наема' се язе, майко
и му зема' невестата.
Тия ми са гре'овете.
Проговара майка сирак:
- Лежал си ми три години,
ке ми лежеш още толку!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.09.2007
Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.