3. МИХАЛ ВОЙВОДА И РОБИНЯ

Горо ле, майко хайдушка

Михал войвода вино пиеше,
вино пиеше, вино червено
на дебел дюшек, на висок сарай.
Слуга му беше Станка робинка,
тя му налива златен дулуджак -
до полвин чаша със руйно вино,
от полвин чаша със бистри сълзи;
хем го налива, хем го отлива
и пак се варди да я не види.
Отде я видя Михал войвода,
Михал войвода отговаряше:
- Ой ми те тебе, Станке робинке!
Защо наливаш златен дулуджак
до полвин чаша със руйно вино,
от полвин чаша със бистри сълзи?
Отговаря му Станка робинка:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
бре че знаеш ли, бре че помниш ли
кога е било кътлък година,
че са ме дали моите братя
за шиник жито, за кило просо?
Че не бива ли жито за жито,
жито за жито, просо за просо?
Отговаря й Михал войвода:
- Ой ми те тебе, Станке робинке,
че да би давал Михал войвода
жито за жито, просо за просо,
той не би имал девет робини,
а десета - Станка робинка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.