68. ДВА СЕ БРАТА ЗА МОМА КАРАЯТ

Душата на българина

Два се брата за мома караят,
по-младийо на старийо вели:
- Немой, брате, да се не караме,
свет да гледа, свет да ни се смее;
ти удари гора брашлянова,
я че ударим гора чемширова, -
кой претече на момини двори,
он че земе такменя девойкя.
Удари един гора брашлянова,
удари друг гора чемширова -
и двата се на двор достигная.
Излезнала такмена девойкя -
що че она дарба да даруе?
По-старийо свилена кошуля,
по-младийо дуня стогодкина.
Не се чуда свилена кошуля,
ал' се чудя дуня стогодкина -
дека си е дуня летувала,
а дека е дуня зимувала?
Летувала момини дарове,
зимувала момини пазуки.
Па й се братя за мома караят.
И тога им мома продумуе:
- Кому дадо свилена кошуля,
он да биде мои стари девер,
кому дадо дуня стогодкина,
очем него за любе да ми е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.