20/15. ХАЙДУШКА ЖЕСТОКОСТ

Заплакала е гората

Слънце зайде, мрак по поле падна,
в село дошле пусти веръмлие,
та си питат, питат и разпитват:
- Дека седи чорбаджи Иванчо,
дето дава кръмило беглишко?
- Ей го горе вов тесна улица,
порти му са от чисто железо.
Отидоха пусти веръмлие,
потропаха на железни порти.
Излезла е млада Иваница.
Попитаха пусти веръмлие:
- Тука ли е чорбаджи Иванчо?
А булка им тихо отговаря:
- Ей го горе вов нови одаи,
де си чете тежкото имане.
Па влезоха пусти веръмлие,
заключиха железните порти,
накладоха до три огня буйни,
па заклаха три крави ялови,
и заклаха още три със телци,
хвърлиха ги вов три огня буйни.
Па хванаха чорбаджи Иванча,
мръвки режат, на булка ги дават:
- На, яж, булне, Иваново месо!
Хвърлиха го вов три огня буйни,
па хванаха булка Иваница,
мръвки режат, вов огън ги хвъргат:
- Казвай, булне, тежкото имане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.