91. ГИНО АРНАУЧЕ И ПЕТРА ХУБАВА

Български народни песни

Посвършил се Гино Арнауче,
се посвършил за Петра 'уба'А,
не ми седе ни ден, ни неделя,
ми отиде на бело бачило.
Бог йе убил Гино'ата майка,
що му прати най-люти зборо'и:
- Ти си седиш, Гино, синко мили,
ти си седиш на бело бачило
и не знаиш твоя бела Петра
залюбила селските бирачи,
залюбила турски азаджии!
Гино тога мошне се налюти,
не си дойде при своята майка,
туку пойде у Петра дома йе,
си я найде в широка ода'а,
си заспала и ми се покрила,
се покрила с една бела риза
и лицето роса го фатило.
Гино кротко в ода'а йе влезе;
бела Петра не ми го узнала;
и йе отскри нейдзиното лице,
со ризата роса йе избриса,
йе избриса, Петра йе целива.
Уще Петра не ми йе узнала.
И се сегна во бели джепе'и;
си извади едно фрушко ноже,
бела Петра на сон йе загуби.
И си дойде Гино при майка си;
и йе кажвит на своята майка:
- Петра, майко, мене ми сторила,
ми сторила голема страмота,
ама и я, майко, йе загубиф.
Тога рече Гино'ата майка:
- Защо, синко, мене не ми каза,
оти Петра нищо не ти стори,
туку ми те тебе я измамиф!
Се разлюти Гино Арнауче,
и сам себе Гино се загина;
и йе рече на своята майка:
- Как ке жалят Петрината майка,
и ти, майко, за мене да жаляш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.