386. * * *

Български народни песни

- Стойничко, моя душичко!
Ела ми вамо повамо,
край мое десно колено,
край моята бърза коня;
от коня да се наведам,
лице твое да целивам.
Она веле и говоре:
- Ей море лудо да младо!
Миниш, поминиш от тува
низ нашите рамни дворье,
нимуй се с мене задевай,
нимуй се с мене смислувай,
вчера сум била на река,
везден сум платно белела,
тънките пусти дарове,
везден ме сонце греало;
глава ме боле до бога,
не можам да ти зборувам,
ни с очи да те погледам,
ни с глава да ти намахнам.
Тогай веле лудо-младо:
- Стойничко, моя душичко!
Лел те йе глава болело,
защо не дойде до мене,
яс имам билка от глава,
позлатен нетоп на глава,
главата да ти помине,
тъгата да ти размине.
Ела ми вамо повамо,
край мое десно колено,
край моята бърза коня;
от коня да се наведам,
очите да ти милувам,
пазухи да ти драгувам.
Она веле и говоре:
- Ей море лудо да младо!
Миниш, поминиш от тува
низ нашите рамни дворье,
нимуй се с мене задевай,
нимуй се с мене смислувай,
вчера сум била на лозье,
везден сум лозье копала,
везден сум грозье зобала,
тънките пусти дарове,
дур' ми йе гърло болело,
гърло ме боле до бога,
не можам да ти зборувам,
ни с очи да те погледам,
ни с глава да ти намахнам.
- Стойничко, моя душичко!
Лел те йе гърло болело,
защо не дойде до мене,
яс имам билька за гърло,
ке ти вързех рет жълтици,
гърлото да ти помине.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.