30. * * *

Български народни песни

Фала богу за чудо големо,
дека ке се чудо нагледаме!
Благо делят четири ангели,
благо делят више на небеси.
Кой си биле четири ангели?
Един беше стар свети Илиа,
други беше стар свети Никола,
а трекиот беше свети Йован,
четвъртиот беше свети Петер.
Долетале до две мили сестри,
света Маря и света Магдалине,
порониле солдзи по образи,
по 'убаво златно свето лице.
Не смее никои да 'и питат;
опита ги стар свети Илиа:
- Що роните солдзи по образи,
по 'убаво златно свето лице?
Дали ви се от бога еднога?
Дали ви се от рода христянска.
Магда крие, Мариа не крие:
- Брату мили, стар свети Илиа!
От бога ни е свако-яко добро;
мъка ни е от рода христянска.
Ние бехме по земя Легенска,
бог да биет легенски христяни!
Не се знаит по-старо, по-младо,
не си слават светци от година,
не си държат Петка и Неделя.
Во света Неделя метат,
лице и напрашиле;
на света Неделя печееки,
очи и изгориле.
Татко имат като лудо дете,
стара майка на нодзе изгазиле,
сестри имат като измекярки,
брата имат като душманина,
своя снаха като първа люба;
кум кръщеник на судба се терат;
къде биле неправо судище.
Из под ним църна земя горит,
горит земя четири аршини.
Па им велит стар свети Илиа:
- Постойте, сестри, почекайте,
дури ние благо да делиме.
Ке се молиме на наш Христос
да ми даде ключове от небеси,
да заключим мъгли и облаци;
три години дош да не завърне,
три години сънце да н' угрева,
три години ветер да не дува,
да не се роди вино, ни жито.
Арно ангели благо разделиле;
на свети Илиа що му се паднало?
Паднало му води и бродови,
му падна'а гемии по море,
он да имат, он да 'и повелят.
Кои юнак вода ке нагази,
да се помоли на свети Никола,
он йе вреден от вода да извади.
На свите Йован що му се паднало?
Паднале му се кръсти и икони,
паднале му кумство, побратимство,
кой ке подстъпи свети Йован,
нека стапни в силен оган.
На свети Петер що му се паднало?
Паднале му ключове от рай,
он да отворе и он да затворе.
И що беше стар свети Илиа!
Помоли се на наш Христос
та му даде ключове от небесе,
си заключи мъгли и облаци;
три години дош не завърна,
три години сънце не угреа,
три години ветер не дува,
не се роди вино, ни жито;
пак на бога не се предавале.
А що бяха легенски христяни!
Приявнале коня пеливана,
да си бегат на друга краина,
дека имат здравье и берекет.
Разпукала тая църна земя,
пропаднуват коня до колена;
па на бога не се предавале.
Бог им даде седумдесет болки,
седумдесет и седум болести;
болувале още три години,
повеке умреле, малце останале;
дури тогай на бога се предале:
заслужили светци от година,
задържале Петка и Неделя.
Татко имат като свое сърце;
майка имат като своя душа;
сестри имат като десна ръка;
своя брата като десно око;
своя снаха като иста сестра;
кум кръщеник като бога еднога.
Като се они тако покаиле,
в църкви одат богу да се молят.
Дури тогай дош им завърнало,
що сеали, све им се родило,
родило се и вино и жито.
От ангели песна останала
да се пеит, да се прикажуват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.