117. СТОЯН И ДИМАНА

Български народни песни

Имала майкя, имала
едного сина Стояна,
кришом го майкя родила,
по-кришом го е гледала,
с пресно го мляко къпала,
с сметана го е мазала,
с смокини го хранила,
гледа го и отгледа го,
чуди ся, мае майкя му,
на что ли Стояна да даде,
на какав лесен занаят,
да му е лека работа,
да му е скъпа цената;
даде го младо златарче.
Учи ся и научи ся,
излея злата бъклица.
Израсте Стоян, порасте,
да иска да ся годява.
Заиска мома Димана;
искат я, и дале му я.
От ка са Стоян погоди,
той си ся болен поболи,
та лежа Стоян три годин.
Всичко ся село превърви,
млад Стоян да си споходат;
мома Димана не дойде,
млад Стоян да си споходи.
Майкя Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
'Се что ли, синко, да чиним,
като Димана не доде?
Загради в село черкова,
та си я внътре позлати,
из вънка си я посребри,
'сико село ще доде,
черкова сеир да гледа.
Ти викай млади попове,
с Димана да ви венчаят.
Послушал бе я млад Стоян,
загради в село черкова,
та си я внътре позлати,
из вънка си я посребри.
Сичко село ся село превърви,
черкова сеир да гледа
и най-покон ми идеше,
идеше мома Димана.
Ка си я виде млад Стоян,
отвори злати черкови,
та влезе мома Димана;
па викна млади попове,
та ги с Димана венчаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.