37. СНАХА ПРЕСТЪПНИЦА

Български народни песни

Мома Калино, Калино!
Честита била Калина
със девет мили братице!
Кой от де иде, носи й,
кой чехли, кой по местьове,
бае й Йован донесе
двой чехли и двой местьове
и това влашко ноженце.
Пукна са, тресна Тодора,
Йовановата невяста,
от яд не може да ходи,
от жал не може да дума.
Чуди са, мая Тодора,
какво зло да му направи;
па влезе в мала градина,
челин е кошер страсила,
та па на дигян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дигян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либе ле,
що са е дома сторило -
Калина го е сторила -
челин е кошер страсила.
Йован Тодори думаше:
- Либе хубава Тодоро,
това за това да бъде,
ала теб давно не бъде;
аз ща кошери па купи,
сестра Калина не мога. -
Чуди са, мая Тодора,
какво зло да му направи
та па си дома отиде,
па влезе в нови ехъри,
добра му коня прободе,
та па на дигян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дигян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либе ле,
що ти са дома сторило -
Калина го е сторила;
добра ти коня прободе
Йован Тодори говори:
- Иди си дома, Тодоро,
това за това да бъде,
ала теб давно не бъде,
аз ща си коня па купи,
сестра Калина не мога. -
Пукна са, тресна Тодора,
чуди са, мая Тодора,
какво зло да му направи;
та па си дома отиде,
та па си влезе във къщи,
мъжко си дете убоде,
нички го в люлка турила.
Та па на дигян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дигян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия,
ала не знаеш либе ле,
що ти са дома сторило -
Калина го е сторила
с неиното влашко ноженце -
мъжко ти дете убила.
нички го в люлка турила.
Тогаз е станал млад Йован,
та па си дома отиде
и си Калина питаше:
- Мома сестрице, Калино,
ти ли ми страси кошери,
ти ли ми конче убоде,
ти ли ми закла детенце?
- Бае Йоване, Йоване,
ако съм това сторила.
мраморен камък да стана!
Йован Тодори говори:
- Либе хубава Тодоро,
ти ли ми страси кошери,
ти ли ми конче убоде,
ти ли ми закла детенце?
А Тодора му говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ако съм това сторила,
на място да си остана,
мраморен камък да стана!
Доде Тодора издума,
тя си на место остана,
мраморен камък станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2006
Български народни песни. Лирика и епос. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Български народни песни. Лирика и епос. Избрал и подредил Генчо Керемедчиев. София, 1948.