9. СВЕТИ ГЕОРГИ И ЛЯТНО СЛЪНЦЕ

Български народни песни

- Ой Илия, свет Илия!
Я излези на високо,
На високо на по'ладе,
Та засвири с меден кавал,
Да се сберат вси светини,
Ще ги питам и тевтишам,
Кой е сторил тая радост.
Та огряло лятно слънце,
Лятно слънце, месечинка?
И излезе свет Илия
На високо, на по'ладе,
Та засвири с меден кавал.
Задал се свет Димитър
И след него тъмна мъгла,
Тъмна мъгла, люта слана.
- Ой Димитре, свет Димитре,
Ще те питам и тевтишам,
Ти ли стори тая радост,
Та огряло лятно слънце,
Лятно слънце, месечинка?
- Прости ме, Боже не съм аз!
Задал се е свет Никола,
С тъмна мъгла, бели снег'ве.
- Ой Никола, свет Никола!
Ще те питам и тевтишам,
Ти ли стори тая радост,
Та огряло лятно слънце,
Лятно слънце, месечина?
- Прости ме, Боже, не съм аз!
Задал се свети Гьорги,
С тъмна мъгла блага роса.
- Свети Гьорге, свети Гьорге!
Ще те питам и тевтишам,
Ти ли стори тая радост,
Та огряло лятно слънце,
Лятно слънце, месечинка?
- Прости, Боже, аз я сторих,
Та огряло лятно слънце,
Лятно слънце, месечинка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.