59. БЕДЕН ЮКРИЛЧО

Български народни песни

Юкрилчо майци думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
Ютря го кажят Вилиден,
Вилиден, личян царски ден,
Сичкян щат госте да дойдат,
Нам няма госте да дойдат;
Дали смя твардя сирмаси,
Та си ни люде не слагат.
Или си рода нямаме?
- Юкрилчу, сину Юкрилчу,
Наша е рода голяма,
Ами смя твардя сирмаси,
Та си ни рода не слага;
Ами се Богу помоли,
И теб богатство да даде!
Га бя в пондялник вутрина,
Сички на йоран тарнаха,
Чарно югаре да орат,
Бяла пшеница да сеят.
Юкрилчо рано подрани,
На белян Дунав ютиде,
Бяло си лице мияше,
И се на Богу молеше,
И на триж му се поклони:
- Харизай и мен, Боже ле,
До двана сиви биволе,
И я на йоран да ида,
Чарно югаре да ора,
Бяла пшеница да сея,
И я зенгинин да стана.
И меня люде да слагат!
Както се Богу молеше,
Че си му Господ хариза
До двана сиви биволе.
Стана Юкрилчо да оре,
Бяла пшеница да сее;
До две е бразни прибразнил,
Ага третана завтори,
Оралоно се закраши
И биволе се запряха.
Юкрилчо си се чудеше
И на Богу се молеше:
- Дали е камян ярлия,
Или е корен яворов?
Биволе си му думаха:
- Юкрилчу, наш сайбиино,
Нито е камян ярлия,
Нито е корен яворов
Ами е казан куплия
С девет товара алтъне;
Ами ни стани, по-с`удри,
По-с`удри и порукни ни,
Камяняк да си прибарним,
Имане да ти извадим!
Стана хи Юкрилчо, по-с`удри,
По-с`удри и порукна хми,
И камянен си прибарна,
Алтанене си огряха
Кайно ясното сланчице.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.