29. ПОХВАЛА НА ЛОЗА, ОВЦА И ДЮЛЯ

Български народни песни

Пофали се крива лоза:
- Аз съм лоза родовита,
Родовита, плодовита,
От главинка по кошничка,
От дюлюмче возилничка,
Возилничка стотилница!
Зачула я бяла ройка,
Отговаря бяла ройка:
- Ти си лоза родовита,
Родовита, плодовита,
Ала си ми кавгаджийка,
Раздели братя, разцепи глава!
Пофали се бяла ройка:
- Аз съм ройка, бяла ройка,
Бяла ройка родовита,
Родовита, даровита,
Че съм ударила сички бърда,
Посяко бърдо полугарче,
По сяко трънче по фиданче;
Я да додиш по Коледа,
Да ми видиш мойта дарба:
Що съм старци подарила
Със калпаци и късаци;
Що съм момци подарила
Със късаци и калпаци;
Що съм моми пременила
С писани калци и калцуни!
Чя е зачу желта дюля,
Желта дюля отговаря:
- Аз съм дюля родовита,
Родовита, плодовита,
От клонче по кошченце,
От се дюля по прешевци!
Тебе пеем, Бога славим!
Що по небе дребни звезди,
И по земя дребна трева,
Толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.