20. НА ЛИБЕТО НАЙ-ВЯРНО

Български народни песни

Калино ле, Калинчице!
Мела й мома рано д'ори,
Като мела, шчо измела?
Измела е криво перо,
Криво перо пауново,
Та го зела, та го скрила;
Не е било криво перо,
Ми е било люта змия,
Люта змия усойница!
Тя на башча си повика:
- Бръже, скоро, стар бубайко,
Я всегни ми във пазу'а,
Та извади люта змия!
- Калино ле, Калинчице!
Без тебе си поминувам,
Без десница че с' не мога!
Тога' викна и повикна:
- Бръже, скоро, стара мале!
Я всегни ми във пазу'а,
Та извади люта змия!
- Калино ле, Калинчице!
Без тебе си поминувам,
Без десница че с' не мога!
- Бръже скоро, пръво либе,
Я всегни ми във пазу'а,
Та извади люта змия!
Той не сме, нито чека,
Ми и всегна в паз'уата,
Та извади люта змия.
Не е било люта змия,
Ми е било златно злато,
Златно злато, сутром сребро!
Тебе пеем, Бога славим,
Колко звезди на небето,
Толко здраве в тая къшча,
В тая къшча, в таз дружина!
Да ни дариш добра дара,
Добра дара-виян колак,
Виян колак и сланина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2005
Български народни песни. І. Лирика. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Български народни песни. І. Лирика. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.